МИМ1, мѝмът, мѝма, мн. мѝмове, м. Театр. Актьор, който играе в пиеси без думи само със средствата на мимиката и пластиката. Пред очите ми веднага изплуват досъщ живи тия двама странни мъже, .., единият с това необикновено лице, всеки миг различно със своите хиляди гримаси — ту безпощадно жестоки, ту безпомощно нежни, подобно някой гениален мим, с акробатската игра на ръцете и раздвижен изразителен гръб. К. Константинов, П, 71. Тишината беше наистина оглушителна. Тя се съдържаше и в неизбежните сергии с шапки и сувенири, и в ония прелестни представления на пътуващи и гладни кукловоди или скулптори от пясък, мимове или скорострелни художници с ярки и внезапни съчетания на бои. Отеч., 1979, кн. 17, 17.
— От гр. μῖμος.
МИМ2, мѝмът, мѝма, мн. мѝмове, след числ. мѝма, м. Театр. В древна Гърция и Рим — неголяма комическа импровизирана сценка, изпълнявана от скитащи актьори.
— От гр. μῖμος.