МИМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от мимика; мимически. Второ, чувствата се проявяват в мимиките, т. е. като изразни движения на лицето, .. На фиг. 27-31 са показани примери за мимично и пантомимично изразяване на различни чувства. Псих. VII кл, 1950, 67. Този „танец“, съвкупност от мимична пластика, разширява своята сценична битност на няма игра, осмислена от драматическия похват, до едно пълно сценично творчество. Р, 1927, бр. 240-241, 3.

◊ Мимични мускули. Анат. Лицеви мускули; мимически мускули. Напречно набраздени са само мимичните мускули на кожата на лицето и кожният мускул на шията. Ил. Петков и др., КВБ, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)