МЍМО предл. Остар. 1. Покрай. Положителни сведения до този час нямаме, но основавани на някои предания ний мислим, че Ясен е управлявал областта Загора от Звениград (..) мимо Средня гора до Черно море. Пч, 1871, кн. 5, 73.

2. Обикн. при същ. като: воля, желание, правила, необходимост и др. Въпреки, независимо от. Макар че се стараеше да изглежда спокойна [Балканджиева], на лицето мимо волята ѝ се отразяваха изненадата, недоумението, гневът, презрението и ред други чувства. К. Георгиев, ВБ, 96. Начало на въстанието дава Младен мимо волята си. Той стреля по низамите, обградили къщата, където заседава комитетът, за да осуети провала на въстанието. Лит. ХI кл, 51. Кринчев и неговият другар по съдба Стамен Дженков-Илич пътуват почти през цялото време контрабандно. След кратък престой в Атина, вместо да продължат пътя си на запад, мимо тяхното желание били стоварени на африканския бряг. Ив. Богданов, Сп, 363-364. При този избор шефът на народната партия, мимо всеки закон, мимо конституцията, за пазянието на която е дал клетва, заповяда да се фалшифицира народното доверие по един най-престъпен начин. Бълг., 1902, бр. 456, 1. Няколко години от войната насам, през които се появиха и разшириха народните четения ни уверяват, че мимо нуждите за парично заработвание, което донегде движи лектора из градове и паланки, има нещо извън волята на последния, което подкрепя неговия културно-просветен поход. Р, 1925, бр. 194, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)