МИМО̀ЗА ж. 1. Бот. Род тропически растения — треви, храсти, лиани, дървета от сем. бобови, отделни видове от които се отличават с това, че свиват листа при докосване. Mimosa. Тук [в Колхида] виреят отлично ароматични маслодайни растения като розата, жасмина, герана, мимозата, лавандулата. Л. Мелнишки, ПП, 37. В платото Декан и по долината на реките в Индокитай се простират савани. Те са обширни тревисти пространства, сред които поединично или на групи растат ниски клонести дървета с чадъровидна корона най-вече акации и мимози. Геогр. VI кл, 106-107. Нов свят се изправи пред очите му — .. Девствените гори по течението на Амазонка, каучукови дървета, обвити в лиани, палми и мимози, .., неизбродими джунгли с безброй хищници. К, 1963, кн. 3, 42. По белите покривки цъфне май: / .. / и трепкат карамфили, дъхат рози, / свенливо потаяват се мимози. Ем. Попдимитров, СР, 54.

2. Прен. Прекалено чувствителен и лесно обидчив човек. Нима мислите, че ми харесва това бездействие? Доколкото съм осведомен, вашият професор пак се е заинатил и аз не съм крив, че той е такава мимоза. Ем. Станев, ИК I и II, 478.

◊ Срамежлива мимоза. Декоративен полухраст от рода на мимозите с двойноперести листа и дребни, правилни розови цветове, чиито листа при допир се издигат нагоре и се слепват две по две, след което отново се отпускат. Mimosa pudica. Един морски офицер му показва саксийка със срамежлива мимоза — удивително растение, което при докосване свива листата си, растение екзотично и употребявано за сравнение в романите, на което, уви, модерните жени вече тъй малко приличат. Д. Димов, Съч. IV, 336. Опити с цели растения са извършвани върху срамежливата мимоза. Г. Дечев, Б, 29.

— От гр. μίμος 'подражател'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)