МИМОЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който трае малко, който бързо преминава; краткотраен. Щастието е така желано и така мимолетно. Обикновено то се мярка пред нас и ни отминава, за да остане само споменът за него. Д. Спространов, С, 196. Картината беше мимолетна, тоновете се меняха неуловимо, ей сега всичко щеше да се облее в синкав здрач. Ем. Станев, ИК III, 78. Усетих, че нещо ме парна под лявата мишница, но не обърнах внимание на мимолетната болка. А. Гуляшки, ЗР, 203-204. Йоргов е срещал много хубавици и с не малко от тях е имал мимолетни или по-трайни връзки. Г. Караславов, Т, 7-8. И в люлката на пролет пъстроцветна / изпий до дъно чашата сега — / че радостта за нас е мимолетна, / а вечна е световната тъга. Хр. Ясенов, Събр. пр, 71.