МИМОЛЀТНО. Нареч. от мимолетен. Избухна печална радост в буен пламък, за да изгори пак така мимолетно и да надвиснат като жалки обгорели клони спомените. Вл. Мусаков, СбЗР, 439. Само от време на време в тъжните му очи меко проблясва скрит пламък — бързо, мимолетно. М. Кремен, РЯ, 101. И гаснат велики с желания сетни: / кръвта им да бъде свещена следа, / и в черния мрак мимолетно да светнат / с рубина на падаща мъртва звезда. Хр. Смирненски, Съч. I, 86.