МИМОЛЀТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на мимолетен. Виждаме как този живот върви от безкрая на миналото към безкрая на бъдещето. А ние, хората, се явяваме и изчезваме като еднодневки. Вечността на живота върви редом с мимолетността на всички живи създания. ПН, 1934, кн. 3, 33. Според моите наблюдения няма човек в театъра, комуто да не тежи, когото да не мъчи и отчайва тая мимолетност на резултатите на неговия труд. Л. Даниел, Т, 1954, кн. 4, 5. Мимолетността на славата е участ за всички освен за героите. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 351.