МИМОХО̀ДОМ нареч. 1. Минавайки покрай нещо, пътем. Тука [в сладкарничката] се отбиваха мимоходом забързани граждани да почакат някой приятел или някое момиче с коркови обувки и къса рокля. П. Вежинов, ДВ, 160. Надзърнах в кабинета на Ставри Веселинов мимоходом. Др. Асенов, СбСт, 181. И командирова закупчика Рашо и шофьора Тачо до село Орешак — .. Двамата свършват работа на предприятието, а на връщане мимоходом натоварват мебелите на другаря директор. Тонич, ББК, 116. Аз се спущах по стълбичките зашеметен; — между навалицата съгледах Ганчева, който мимоходом бързо ми стисна ръката. М. Кремен, СС, 101.
2. Бегло, между другото. Допъти ще разкажем за изминалия му живот по-нашироко, а сега, за да не бъдат началните думи на разказа ни голословни, ще споменем мимоходом някои по-важни неща. А. Гуляшки, ДМС, 16-17. Той питаше за по-известните атински семейства — нещо, което наистина отговаряше на постоянната му цел, — но не забравяше току тъй, мимоходом да се осведоми в какви отношения са те с Хаджихристови. Ст. Дичев, ЗС I, 292. Д-р Кръстев не открива изпитните, през които е минала неговата мисъл. Той казва нейде мимоходом, и по един съвсем случаен повод, че мълчал в продължение на десет години, „през които бил зает да търси себе си“. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 20. Златев подава корава ръка и на двамата, като задържа за секунда погледа си върху Виктор, после подхвърля уж мимоходом: — Къде сте били? — По работа .. — отвръща неопределено, също мимоходом Комисаря. Др. Асенов, ТКНП, 116.
— От рус. мимоходом.