МЍНА1 ж. 1. Подземна галерия, където се копаят руди или въглища; рудник. — Нямало било доста злато, така казал някой си наш професор. Същият бил казал така за една медна мина, пък европейците я грабнаха като топъл хляб. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 383. Анварт е прочуто още от старо време с овощните си градини и в чието землище сега са известните каменовъглени мини. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 121. Така погледнато отвисоко, мината имаше вид на тъмно безбрежно море с често запалени корали из него. П. Михайлов, ПЗ, 45. Ако някой рая би открил и изкопал в района на спахийския тимар някоя мина (..), бил е длъжен да плаща на спахията особен данък. П. Делирадев, В, 206. Над черните угари, сред мрака на мините, / с безропотна мъка земята дълбай. Хр. Смирненски, Съч. I, 143.
2. Предприятие за подземно или открито добиване на руди или въглища; рудник. Стигнах там [в Плачковци] посред нощ и попаднах в един мръсен и отвратителен „хотел“. Аз бях решил веднага да напусна, но директорът на мината при Плачковци любезно ме покани в своя планински дом. Ив. Вазов, ПЕМ, 135. Единственото промишлено предприятие в Трънска околия по това време беше мина „Злата“. Сл. Трънски, Н, 65. Тръгнах назад — като изпъкнаха, брате мой, работниците от Пернишката мина, с едни дълги сопи, че като обсипаха улиците с град от камъни — къде да се дяна? Ал. Константинов, Съч., 196-197. Влязох в кабинета на Пею Пишманов, директор на медните мини „Върли бряг“, Бургаско. С, 1954, кн. 3, 84.
— От фр. mine през нем. Mine.
МЍНА2 ж. Воен. 1. Снаряд с взривно вещество, който се скрива в земята или под водата и се възпламенява при удар, натиск и др. Плашеше ги [селяните] близостта на фронта, плашеха ги хилядите смъртоносни мини, зарити в нивята им. П. Вежинов, ВР, 245. Тук-таме между ямите, изровени от мините, бяха оцелели стъркове мак и равнец. Д. Димов, Т, 619. Параходът спря далеко от пристанището, тъй като имало опасност да се натъкнем на мина. Г. Белев, КВА, 340. Нашият параход налетя на подводна мина, която избухна с такава сила, че целият корабен корпус отскочи нагоре. ОФ, 1950, бр. 1858, 2. Тотев затвори очи. Приятно, хубаво пътуване, войната забравена, .., морето, изчистено от мини. Д. Добревски, БКН, 22.
2. Голям избухлив снаряд, който се изстрелва от миномет. Но колкото е силен дъждът от запалителните бомби, дваж по-силен е дъждът от експлозивните бомби. Въздушните мини нанасят непоправими поражения. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 279. Още докато слизаше в блиндажа върху котата, започнаха да падат еднокалибрени мини. Войниците се понаведоха, но продължаваха да копаят картечни гнезда и окопи в тилната част. П. Вежинов, ВР, 276. В продължение на четвърт час те бяха засипани с дъжд от куршуми и мини, поради което трябваше скоро да се откажат от удоволствието да видят гърбовете на бягащите фрицове. Ив. Мартинов, ДТ, 8. Сега, сега трябваше да се появи червената ракета! .. Защото още в първата минута, след като откриеха огън по наближаващите немци, върху могилата щеше да се изсипе отново адски залп от мини. Д. Димов, Т, 616.
3. Плаващ и самодвижещ се снаряд; торпедо. Като имаше обаче предвид, че съвременните мини и торпеда причиняват подводна пробойна с радиус около З м и повече, става ясно, че всички водонепроницаеми прегради в този район ще бъдат разрушени и съответните помещения наводнени. Й. Пращинков, ТК, 251.
— От фр. mine.
МЍНА3 ж. Графитен пълнител за автоматичен молив.
— От фр. mine през нем. Mina.
МЍНА4 ж. Остар. Книж. Изражение на лицето; гримаса. Когато жена му сложи чинията на масата, Сефалиев отпусна гигантския си гръб на стола, лениво подигна вежда със строга, зловеща мина край устата и внушително извика: — Зойке! Д. Немиров, Д № 9, 44. Сега тя се обърна към татя с кисела мина на лице .. — Няма да месиш детето в такива работи, чу ли? Ст. Чилингиров, ХНН, 112. Кордите ги виждах разтегнати — отслабнали сякаш въжета. Но правех с лицето си мина, като да съм страстно увлечен в тъй безстрастното свирене. М. Кремен, СС, 106.
— От фр. mine или рус. мина.
МЍНА5 ж. 1. Истор. У древните гърци — монета отначало от 73, а по-късно от 100 драхми.
2. Истор. У древните народи и в Гърция — мярка за тегло от 0,3 кг.
3. В съвременна Гърция — мярка за тегло, равна на 1,5 кг.
— От гр. μνἇ.
МЍНА. Вж. минавам и минвам.