МИНАРЀ, мн. -та, ср. Кула на джамия, от където мюезините призовават мохамеданите на молитва. Далече в леката синкава мъгла виждаха се четирите минарета на чудната джамия. Й. Йовков, Разк. II, 125. Тука ще издигна молитвен дом на Алаха и от високото минаре муезинът ще разгласява славата му по четирите крайща на света. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 154. По-голямата част от Тирана прилича на старите балкански градове — тесни улици с едноетажни и двуетажни къщи, .., минарета на джамии. Н. Фурнаджиев, МП, 112. Наоколо е истинска гора от минарета. Струва ти се, че освен минаретата в Истанбул няма нищо друго, което да говори за националната турска култура. П. Вежинов, ДМ, 7. От долното духовенство са: имамите, които отслужват обикновений намаз по джямиите и муезините, които от минаретата свикват народа на молитва. Лет., 1871, 83.
— От араб. през тур. minare.