МИНДЀР м. Тясно дървено легло край стена за сядане и лягане, застлано с черги и възглавници; одър, софа. Виждала мама, че в одаите на някои по-заможни хора има дъсчени миндери, които хубаво напостлани, твърде много украшават тези стаи. Т. Влайков, Пр I, 13. Сама тя, Лейка, излезе да я посрещне и я въведе в една широка одая с нисък таван и наоколо цялата с ниски, меки миндери и възглавници. Д. Талев, И, 606. Домакините посрещнаха годежарите, сърдечно се ръкуваха с тях и ги поканиха да седнат на най-личните места, на миндера в къта. Д. Спространов, ОП, 218. Дотеглива ставала еднообразната картина на лениви аги, седнали сутрин пред неугледните си дюкянчета на удобни миндери, с наргилета в уста и неизменното кафе в ръка. Т. Жечев, БВ, 439. Дворът плочест. И в далните ѝ [на къщата] покои чорбаджийската уредба: миндери и софи, ракли и полици, в гостната на цяла стена божигробска щампа, мангал по средата. Е, 1981, бр. 4, 3.
◊ Оставам / остана (оставям / оставя) под миндера. Разг. За някаква работа, решение, идея и под. — изоставям, забравям, оставам забравен. Когато го слушам сега какви становища застъпва за настоящето и бъдещето на град Н, аз си мисля, че той плаща данък на стиховете и музиката, а науката е оставил под миндера. А. Гуляшки, ДМС, 107. Поставям / поставя (слагам / сложа; турям / туря; турвам / турна) под миндера нещо. Разг. 1. Оставям без внимание, не разглеждам (обикн. заявление, молба, дело и под.). Вашето дело — за крадените шишета, де тъй си стои. Една дума от мене, ще го турят под миндеря. Й. Йовков, ПГ, 258. Проблемът е важен, но сложен, / затуй под миндера е сложен. Кр. Вълков, МО, 12. 2. Не се съобразявам с нещо, не го зачитам. Те държаха неотстъпно на своето и нечия бюрократска ръка с рязко канцеларско движение постави резолюцията с подписа на заместник-министъра Балевски под миндера. ВН, 1960, бр. 2603, 4. Каравелов поклати глава. — Фарлиевата афера е нещо наистина минало, Ваше Височество, но желание да турите конституцията под миндера, не е минало — аз добре зная. В. Геновска, СГ, 98. Пуснали тарля под одъра, той на миндера. Разг. Неодобр. За човек, на когото е направена някаква отстъпка, а той се самозабравя и нахално се натрапва някъде или прекалява в исканията си, без да се съобразява с това какво му е позволено. — Аз пък тази вечер съм дошъл Ценка да задирям, казвам си го направо още от вратата .. — У-у, пък този: пуснали тарля под одър, той на миндеря. П. Тодоров, Събр. пр II, 268. Хвърлям / хвърля под миндера нещо. Разг. Съзнателно изоставям, отхвърлям нещо.
— Тур. minder.