МИНДЕРЛЍК, мн. -ци, след. числ. -ка, м. Диал. Миндерлък. Минахме през едно малко дворче, постлано с калдъръм и през един дълъг и тесен пруст влязохме в една много хубаво наредена и накитена стая; ..: пердета с тантели, миндерлици хубави, столове чисти. Т. Влайков, ЛГ, 73. Пашата и каймаканинът седяха също върху дебели килими и меки възглавници на миндерлика и около тях се виждаха много познати граждани и чорбаджии. Д. Немиров, Б II, 174. Севда помете двора и се прибра горе в гостната. Там тя изново разхвърли всичко, изтри, почисти и изми пода, полиците, миндерлиците, масичката и столовете. Г. Караславов, С, 47.
— Тур. minderlık.