МИНДЕРЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -а, м. Разг. 1. Постелка за миндер. Под прозорците надлъж цялата стена миндер, покрит с китен миндерлък, по него са изправени ред китени възглавници. П. Тодоров, Събр. пр II, 329. Имаше какво да се гледа наистина. На една от стените бе окачено голямо корабно кормило .. Иначе бе доста уютно, подът бе застлан с жълта виетнамска рогозка, .. Имаше освен това червени миндерлъци, дори ниска селска софра. П. Вежинов, НБК, 228. Така неусетно потъваме в тишината на патриархалната наредба, край кръгли маси виждаме наредени нашите деди, по пъстри миндерлъци — да подскачат весели деца. ВН, 1955, бр. 184, 4.
2. Миндер. Двата яркочервени, кадифени стола се мъдрят в стаята с дългия миндерлък, постлан с червени макати и бяло платно върху възглавниците. А. Каменова, ХГ, 66. Домакините посрещаха гостите, радостно се здрависваха с тях и ги настаняваха по миндерлъците. Д. Спространов, ОП, 217. Тя се изкачи по стълбата и на втория кат се намери в един просторен салон с резба по тавана и с миндерлъци, застлани с китени възглавници. Ем. Станев, ИК I и II, 243. — Минете и седнете тук — посочи му Павлович миндерлъка в ъгъла между прозореца и зиданата печка. В. Геновска, СГ, 133. „Някъде има скривалище — мислеше си той [Левски] раздразнено. Загледа дъските на пода, .., отмести миндерлъка, леглата.“ Ст. Дичев, ЗС II, 634.
— От тур. minderlık.