МИНДЀРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от миндер. Кухнята у Кирилови беше най-голямата, светла и топла стая, каквито често са кухните в малките градчета. Миндерчето беше застлано с ален губер. Л. Галина, Л, 34. Хубаво легло, спретнато миндерче, печка, маса, стол, .. Та това беше като в хотел. Г. Караславов, СИ, 47-48. Когато директорът си отиде, Филип измъкна изпод миндерчето малко дървено сандъче и го отвори. Ив. Планински, БС, 20. В лято 1952 аз, жената и голямото ми дете цяла седмица нощувахме заедно върху едно миндерче, широко две педи. Тонич, ББК, 83.