МИНЕРА̀Л м. Природно неорганическо вещество, почти еднородно по химически състав и физически свойства, което влиза в състава на земната кора (рудите и метеоритите). Неочаквано той проявяваше интерес към сбирката минерали, подредени в дълъг стъклен шкаф, дето всеки камък беше паметник на някакъв спомен. А. Наковски, МП, 59. По-важните минерални суровини са рудните минерали, от които се добиват такива необходими метали за индустрията и строителството като желязото, медта, оловото. П. Мандев, СВ, 3. Всички тези вещества и изобщо всяко неорганично вещество, което се намира в природата, се нарича минерал. Хим. VII кл, 1950, 117. Минералите са еднородни тела, продукт на физико-химични процеси, които постоянно се извършват в земната кора. Такива са каменната сол, гипсът, кварцът, слюдата и пр. Геол. VIII кл, 5. Солите на различни кислоти с металическите основи образуват по-голямата част от твърдите тела, от които е съставена земната кора и които ся получават от вътрешността на земята във вид на тъй наречени минерали. И. Гюзелев, РФ, 19.
— Фр. minéral.