МИНЕРАЛИЗА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Минер. Превръщане на органични вещества в минерали, в минерални съединения; минерализиране. Веществата от неорганичната природа се поемат от живите организми, .. Впоследствие те отново минават във външната среда чрез отпадъчните продукти или чрез труповете на организмите. Там те постепенно се рушат и се минерализират по биологичен, в малка степен и по небиологичен път .. При тази минерализация важно участие вземат различни микроорганизми. ОБиол. Х кл, 43-44. Когато почвата е песъчлива и рохкава, в нея се развиват силно бактерии, .., наречени аеробни бактерии. Такива бактерии разлагат бързо растителните остатъци и водят до образуване на минерални вещества (минерализация) и на сравнително малко количество хумус. Осн. сел. стоп. VIII кл, 10. Хетеротрофните растения като бактерии и гъби играят важна роля в разпадането на органичните вещества, процесите на минерализация. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 39.

2. Насищане или пренасищане на нещо с минерални соли. Минералните води се отнасят към подземните води с повишена минерализация (над 1 г/л разтворени соли). Р. Христов и др., Г, 134. Минералните води, предназначени за употреба извън мястото на извора им, имат продължителна трайност. Изключение прави нареченската минерална вода, която губи постепенно своята силна радиоактивност, но запазва напълно минерализацията и лечебните си свойства. ВН, 1960, бр. 2653, 2. За съжаление българските минерални извори имат много ниска минерализация и не могат да се използват за солодобиване. Н. Ненков и др., БС, 42. Минерализация на почвата.


Източник: Речник на българския език (онлайн)