МИНЗУХА̀Р, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Бот. Род многогодишни тревисти растения — ранни пролетни или есенни полски цветя с жълти, сини или пъстри чашковидни цветове от семейство перуникови. Crocus. От семейството Перуникови (Jridaceae) само род Минзухар (Crocus) има три есенноцъфтящи вида. Това са многогодишни тревисти растения. Н. Виходцевски, НЕР, 29. Цветовете на минзухара, лалето и други се отварят на топло и затварят на студено — термонастия. ОБиол. X кл, 51. И ето първите излетели пчели се връщат в кошера с жълт прашец, събран от рано цъфтящите растения: леска, дрян, кукуряк, минзухар и др. Б. Бижев, СП, 66.
2. Отделно цвете от тези растения. По припеците изби зеленина, цъфна на огнища и зелен кукуряк, пламнаха минзухарите, а сладкият дъх на срамежливите теменужки отбиваше пътника. Ил. Волен, ДД, 5. Аз знаех, че след дряна ще се появи кукурякът, ще цъфнат минзухарите на поляната в старата кория, ще замиришат с благоуханието си теменугите. К. Калчев, ПИЖ, 33. Есента се промъкваше с първите септемврийски дни, .., и като че ли само в кварталната градинка не смееше да влезе .. А там се преливаха всички цветове, цъфтяха всички цветя — зюмбюлите сменяха кокичетата и минзухара, после идваха перуниките и божурите. О. Бояджиев, П, 116. На една полянка, изпъстрена с жълта игличина и минзухар, младата пастирка захвърли хурката и жадно се спусна да бере цветя. Елин Пелин, Съч. II, 44. В росни, светнали долини, / минзухари подранили / и кокичета цъфтят. Д. Дебелянов, С 1936, 29. Дето мине, тя [пролетта] със радост / дава дар — / кукуряк, кокиче бяло, / минзухар. Елин Пелин, ПБ, 13.
◊ Есенен минзухар. 1. Вид син минзухар, който цъфти през есента. Crocus pallasianus. Отпред на яката на дрехата ѝ бяха забодени два-три стръка син есенен минзухар, набран през време на разходката. Й. Йовков, ПГ, 78. Бараката се намираше в рядка дъбова горичка. По нейните полянки цъфтяха есенни, светлосини минзухари. С, 1954, кн. 3, 96. 2. Кърпикожух, мразовец. Colchicum automnale. Ливадите са целите изумруд и бисер, и лилави пламъци от нацъфтелия вече есенен минзухар, който по нас така изразително наричат „кърпикожух“. Н. Тихолов, ДКД, 83. Есенният минзухар (..), който краси ливадите, е много вредно растение. ПН, 1932, кн. 4, 63. Жълт минзухар. Пролетно цвете с дълги заострени тесни листа и чашковиден яркожълт цвят, което цъфти по сухи поляни и храсталаци. Crocus.
— Други (остар. и диал.) форми: минзифа̀р, минзофа̀р.