МИНИАТЮ̀Р м. 1. Модел, образ на нещо в много умален размер; миниатюра. В комитета се внесе предложение да се поднесе на царя миниатюр от паметника на Цоки, който се работи вече в Рим. Бълг., 1902, бр. 448, 2. Приведени над струговете, младите техници .., довършват двата миниатюра на шепинг-машини. ВН, 1958, бр. 2103, 1.
2. Остар. Миниатюра (в 3 знач.). Поезията на Веселин Ханчев е богата на чувства и мисли, тя вълнува със силата и значението на идеята и в най-малкия лиричен миниатюр. ВН, 1962, бр. 3268, 4. Това е един прекрасен музикален миниатюр за дамски хор с много цветисто и почти фолклорно звучение. ВН, 1953, бр. 295, 4.
◊ Β миниатюр. В умален размер. Останалите ледници в Испания значително отстъпват по площ на Ватна-йокул, но повтарят неговите черти в миниатюр. Св. Кюпрюбашиев, И, 44. Красива и привлекателна е Кения, побрала в миниатюр особеностите и прелестите на африканския континент; но .. и неговите неволи, стремежи и нерешени задачи. Д. Филипов, К, 12-13.
— От фр. miniature.