МЍНИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Остар. Миниум. Боядисването на метални части е възможно само при отличен грунд. Той се прави от ленен безир и миний. Н. Гудев, ПН, 69. От тоя метал [от оловото] правят много бои: една червена, която ся нарича миний, друга жълта и ся наричя мосикот. Д. Мутев, ЕИ, 131. В Магнаурската схола той [Симеон] видя да се тълпят зналци от цялото царство, .. Те носеха големи книги, писани върху кожа, а с ръчни писци ги красяха с бляскави рисунки, теглени с миний, злато охра, зелена, индиго и киновар. Н. Райнов, ВДБ, 71.


Източник: Речник на българския език (онлайн)