МИНЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от минирам и от минирам се. Нужна била преди всичко пълна скритост от неприятеля и затова минирането се извършвало предимно нощем, .. Към мините били привързани малки тежести, така че след пускането им във водата, те плавали на едно място. Отеч., 1977, кн. 10, 18. — По-скоро, момче! .. — викна той [Мичкин] на Данкин, като отиде да види как вървеше минирането на шосето. — Работиш бавно. Д. Димов, Т, 602. Групи съветски минотърсачи с колове, върху които има втикнати подострени шипове, или със специални слухови апарати, подобни на прахосмукачки, обхождаха сградите, за да обезвреждат миниранията. П. Славински, ПЩ, 492.