МИНЍСТЕРКА ж. Остар. 1. Жена министър. Трябват ни още адвокатки, депутатки и титулярни министерки. Р, 1926, бр. 229, 3. Посъветва я дори да се запише в Свободния университет, .. А тя се засмя високо, каза че ще следва дипломация и че ще стане пълномощна министерка в Патагония. М. Грубешлиева, ПП, 216.

2. Министерша. — Ах, Боже, като си помисля само! Горилков: — Че си министерка ли? Сега името ти ще екне по цяла България, та чак в странство ще се чуе! Ст. Л. Костов, Г, 77. Каква картина чудна, ненагледна! / Запри се сам: божек, генерал, / министерка надута и последна / певачка призраци .. Еднакъв хал! К. Христов, ПП II, 96.


Източник: Речник на българския език (онлайн)