МИНИСТЀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до министър и до министерство. Много пъти Дакито беше прочел министерското предписание и гледал лъскавия червен печат на конверта. Ив. Вазов, Съч. VII, 3. Половина час четях „Универсул“, чак до скръбните вести, прелистих министерските решения в „Държавен вестник“, а бащата на общината още не се явяваше. Й. Йовков, (превод) 3, 1937, бр. 5411, 19. Когато на 28 ноември кабинетът, преобразуван под председателството на Каравелова, се представи в Събранието, д-р Брадел попита: „Кои са причините за станалата министерска промяна?“ С. Радев, ССБ, 241. Отказа министерски пост в два кабинета, за да остане тук и продължи да подбира хората си — човек след човек. Г. Стоев, 3, 8.
2. Който е на министър. Писарските жени ламтят да бъдат облечени като началническите, началническите — като министерските. Ив. Вазов, Съч. ХI, 193. Колко младежи ме обикалят! Колко обожатели! А аз съм равнодушна: все ми се чини, че това е за министерската дъщеря, а не за мене. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 26. Сред глъхналата ложа министерска / бенгалски огън, гледам, пламна. Хр. Смирненски, Съч. II, 215.
3. Който е присъщ на министър. Радил му подаде една бележка: — Дръпни отдолу министерския си подпис, за да се види, че съм ти връчил поканата! К. Калчев, ПИЖ, 165.
◊ Министерска криза. Полит. Политическо положение след подаване на оставката от министър или от целия министерски съвет в една държава. В сряда слуховете за министерска криза бяха задържали всички столичани в града. Ив. Вазов, Съч. ХI, 85. Но се оказа, че брат ми не се интересува от политика. Не знаеше, например, че имало министерска криза и че се готвели парламентарни избори. К. Калчев, ПИЖ, 96. Министерски съвет. Полит. 1. Съвет от министрите в една държава, съставящи нейното правителство. Считам за особен дълг да благодаря на почитаемия министерски съвет и на господа народните представители за вниманието, на което бях предмет неотдавна от името на държавата и народа. Ив. Вазов, ПЮ, 84-85. Член 43. Отделните членове на Правителството ръководят съответните си ресори в рамките и въз основа на общата полиитика и на общите директиви на Министерския съвет. Конст., 16. 2. Сградата, в която заседават министрите от правителството. Ей София и Витоша зад нея, / заводи, фабрики димят отпред, / на Невски куполите златно греят, / а там е министерският съвет. Ив. Бурин, ПТ, 66. Министерско кресло. Полит. Министерски пост. — Те очакваха, че буржоазията ще ги потупа, ще ги похвали и ще им даде още министерски кресла. А то .. — Натири ги, а? Г. Караславов, ОХ III, 329. Приемите, които си позволява министър Петков, .., още веднъж сведочат, че на днешните управници, .., мястото е не на министерските кресла, а в Черна джамия. Пряп., 1903, бр. 42, 1.