МЍНИУМ, мн. няма, м. 1. Хим. Оловна сол с оранжевочервен цвят, използвана за приготвяне на антикорозионна боя в акумулаторната промишленост и др.; миний. Миниумът е триоловен четириокис, който има голяма адхезионна способност към металите и високи антикорозионни качества. Използва се в производството на грундове и китове. Вл. Кабаиванов, и др., ТП, 484. Миниумът е оранжевочервен тежък прах. Той се получава от олово, което се окислява при специални условия в присъствие на вещества, които отделят кислород при 500° . В. Пеев, МК, 119.
2. Оранжевочервено пигмент от тази сол, който се използва за получаване на антикорозионни покрития и бои, печатарски мастила и др. Като пигмент оловният миниум е познат и употребяван още от първия век на нашата ера. Н. Преславски и др., НПБ, 135. Цялата палубна команда е излязла навън. Иван, Наско и Колето са коленичили, очукват и стържат ръждата. Жельо минава след тях с метална метла, за да бъде съвсем чисто, накрая Щерьо с четка полага боя миниум. Б. Трайков, ВО, 41. При употребата на метал в рудниците е необходимо да се вземат предпазни мерки против корозията, .. За тази цел, преди да се постави крепежът, желязото трябва да се изчисти с метална четка, след което готовият крепеж трябва да се боядиса с минерална боя, най-добре с миниум и безир. Х. Попйорданов и др., ПИ, 122. Миниум или парижко червено е червена оловна боя. Получава се при нагряването на оловен окис. Дава бързо изсъхващи печатарски мастила. Ед. Валента, СМ III, 56.
◊ Железен миниум. Хим. Червен пигмент от желязна сол. И червените пигменти в зависимост от своя цвят, находището, съдържанието на желязо или чужди примеси носят различни имена: железен миниум, .., италианска червена и др. Н. Преславски и др., НПБ, 121-122.
— От лат. minium ‘цинобър’.