МИНОНО̀СЕЦ, мн. -сци, след числ. -сеца. Воен. Малък бързоходен боен кораб с торпедно въоръжение. Двата товарни парахода, наредени един до друг, плуваха близо до брега, сякаш се криеха от него, а двама миноносеца сновяха край тях и ту навлизаха навътре в морето, ту се долепваха до самите им бордове. О. Бояджиев, П, 42. Ето случи се така, че Сираков, .., сега беше капитан на петхилядитонен кораб, който превозваше жито, .., в екскорт от немски миноносци. Н. Антов, ВОМ, 152. На половин километър пред парахода браздеше водата един миноносец. А. Каралийчев, ПД, 58. Самолетът преди малко пикираше над „Мизия“, по палубата на миноносеца разнасяха снаряди. Н. Антов, ВОМ, 22.
◊ Ескадрен миноносец. Воен. Голям миноносец, който може да придружава ескадра. Тогава забелязаха, че откъм кърмата, .., с голяма скорост се приближава чужд военен кораб — ескадрен миноносец. Н. Антов, ВОМ, 22.
— Рус. миноносец.