МИНОПРИТЕЖА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Притежател на мина1 (мини1). Славов седеше пред него, засукал мустаци като селянин, разговорлив, прост, и Младенов благодареше на съдбата си, че му даде тоя щастлив случай да се запознае с богатия минопритежател. Х. Русанов, ПЗ, 59.