МИНО̀Р, мн. няма, м. Муз. Едно от двете основни ладови наклонения в музиката, което придава по-мек характер на звученето. Противоп. мажор. Целият този материал от разпръснати елементи е събран в безпорядък (стр. 75-78 на Италианската тетрадка). Там се намира и епизодът в минор, отбелязан на скицата: ..; той има точно толкова тактове, колкото в окончателния текст. В. Йонова и др., Б, 156-157.
— От ит. minore.