МИНО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Муз. Който се отнася до минор. Различаваме главно два лада: мажорен — при който устойчивите тонове образуват мажорно тризвучие с интервал голяма терца между I и III степени, и минорен — при който устойчивите тонове образуват минорно тризвучие с интервал малка терца между I и III степени. Пеене IХ кл, 5. Тоналности, които имат еднакви ключови знаци (диези или бемоли), но едната е мажорна, а другата минорна, се наричат паралелни. Пеене IХ кл, 5.
2. Прен. Печален, тъжен, меланхоличен; миньорен. От върховете на дърветата проплакваше .. тукан и минорният стон на почти човешкия му глас раздипляше тишината на вечния лес. К, 1967, кн. 7, 16. „Какъв минорен глас, какви ръце, / каква пленителна сте вий жена !“ Ем. Попдимитров, СР, 61. Минорно настроение.