МИНОТЪРСА̀Ч1 м. Воен. Войник, специалист по откриване на бойни мини2. Из окопа немец изстреля с шмайзера си към насочевидно немците от овладения дом бягаха към другите домове. Единият от минотърсачите изохка, извърна се по гръб и остана неподвижен. П. Славински, ПЩ, 451.

МИНОТЪРСА̀Ч2 м. Воен. Устройство за откриване на метални бойни мини2 в земята на неголяма дълбочина.


Източник: Речник на българския език (онлайн)