МИНОТЪРСА̀ЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Воен. Който се отнася до минотърсач1.
МИНОТЪРСА̀ЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Воен. Който се отнася до минотърсач2. В това време при полковниците се приближава Бондарчук. Подпира се на минотърсачния си прът и слуша. П. Славински, ПЩ, 413.