МИНОХВЪРГА̀Ч м. Воен. Артилерист от минохвъргачна част; минометчик. На връщане се отбихме при минохвъргачите. Техните землянки са нови и по-хубави. Мл. Исаев, Н, 461. Минохвъргачът, който някога следваше отблизо пехотата в най-кървавите битки; .. същият този мъж седеше сега свит на дъсчения си стол, отпуснал рамене, сгърбен. А. Гуляшки, Л, 11. Неочаквано те се натъкнаха на отделение изостанали минохвъргачи. Ив. Мартинов, ДТЗС, 92.