МИНТА̀Н м. Остар. и диал. Вид къса горна дреха с права яка и с ръкави. Копринената подплата на балтона траурно блесна. Отдолу синееше салтамарка, под нея чер минтан, потури с голямо дъно, с черна плетеница гайтани край джебовете. Ем. Станев, ИК I и II, 152. Облачеше се спретнато, по-рано с чишире и минтан, а сега след войната с панталоне и палто. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 175. Прав е вече той [юнакът]. Широко се подуват буйните му гърди, обтегнати в ширитлия минтан, а в мечешката му десница играе дъбовката. А. Страшимиров, А, 225. Кошулята ѝ свети на нея, минтанът ѝ трепти, а снагата ѝ под него се извива и играе. Д. Спространов, ОП, 121. Седи Димо на дукянче, / .., / та си шие хален минтан, / хален минтан със сърмен гайтан. Нар. пес., СбНУ LXVI, 108.
— От перс. през тур. mintan.