МИНУВА̀ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Разширено място на път, където се разминават колите. Пътят бил толкова тесен, че две коли не можели да се разминат и затова носели високи жегли и скърцала, да се виждат и чуват отдалече, та да се чакат по минувалищата. Н. Тихолов, ДКД, 208.


Източник: Речник на българския език (онлайн)