МИНУВА̀ЛКИ мн., ед. (рядко) минува̀лка ж. Диал. Големи камъни, наредени в река за минаване по тях; минувки. Бай Трифон застана на един камък да преброи овцете, докато прескачат една подир друга по минувалките, гледаше ги, а сърцето му се топеше от жалост и нежност. Н. Тихолов, ДКД, 91.


Източник: Речник на българския език (онлайн)