МИНУВА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Минаване; минуване. Те преплаваха Дунава при Свищов, .., но в Габровските лесове почти съвсем бидоха избити. Голямо впечатление направи както между българите, тъй и между турците минуванието на тая храбра чета. Г. Бенев, БК (превод), 27. Влезе [Аларик] в Италия, .., приближи при Римни, влезе в Риченум, и обратився към Рим плени на минуванието си колкото крепости, градове и села намери на пътя си. Г. Кръстевич, ИБ I, 190. В ония места дето ся отваряха сергии, та продават едно друго, па ся тесни, щото препятствоват на минуванието на хората, .., тоя съвет най-напред тях запрети. Дун., 1866, бр. 62, 1.