МИНУВА̀Ч м. Човек, който минава по пътя. Рядко минаваше тук минувач — някой сбъркал пътя си или пък някой ленив турчин, който не знаеше къде да се дене от безделие. Д. Талев, СК, 15. Минувачи на групи и отделно спъват равния ми вървеж и аз си мисля, дали не ще е благоразумно да ударя през градината. Ив. Вазов, Съч. IХ, 108. След около половин час всички, от различни краища на селото, се върнаха в общинското управление. Из улиците ги срещаха случайни закъснели минувачи, оглеждаха ги в тъмното, но не можеха да разберат какво става и къде отиват. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 259. Нощта беше топла, улиците бяха пусти и не се виждаха минувачи. Само от време на време профучаваше забързана кола. А. Михайлов, ДП, 128. Никога не бе вървяла по улицата така бързо, .. Минувачите се обръщаха и гледаха след нея. В. Геновска, СГ, 290.