МИНУСКУ̀Л, мн. няма, м. 1. Езикозн. Малки букви, получени от унциала, под влияние на античния романски курсив в края на VIII в.

2. Остар. Печат. Дребен, подобен на курсива шрифт, употребяван в книгопечатането до края на ХIХ в.

— От фр. minuscule.


Източник: Речник на българския език (онлайн)