МИРА̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който се отнася до мираж. Жегата трептеше над земята и даваше миражни очертания на цялата околност. Ив. Карановски, Разк. I, 123. На северозападната страна на тази неочаквано разкрила се пред нас долина се редяха тъмнозелени кестени, чиято линия спираше чак в дъното, забулено от една миражна синева. Й. Радичков и др., ГСП, 32-33. Ний тръгнахме, с очи разтворени и влажни, / да уловиме — сянката на любовта, / да спрем — на щастието кулите миражни! Е. Багряна, ВС, 58.
2. Недействителен, нереален, илюзорен. Художествените блянове на г. Влайков обаче не ми се струват като миражен свят на изкуството: те са реална част от живота. Ат. Илиев, СбЦГМГ, 400. Тъй беден е животът от красота и радост, / тъй малка е земята за толкоз много скръб, / молитвата е страшна, когато всички страдат, / утехата — миражна, смъртта — спасител скъп! Т. Траянов, П, 120.