МИРА̀ЖНО. Нареч. от миражен. Равнината долу е въздушна и синкава като небе и е надраскана с пътища по всички посоки. Чернеят се петна от гори, белеят се села, от които личат по две-три къщи, в далечината миражно блестят късове от река. Ил. Волен, РК, 33. Сред целия океан над долове, бърда, урви и сипеи, над застиналите вълнения на северозападните и западни върхове чак до миражно очертаната Витоша ние чувствахме себе си безпомощни и дребни. Й. Радичков и др., ГСП, 93. Калиакра, от седем години тук на поста стоя и те гледам: / тъй позната и близка, и родна — и миражно далечна и бледа. Е. Багряна, ЗМ, 57.