МИРА̀ЖНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от миражен; нереалност, илюзорност, химеричност. И той [Илия Иванов-Черен] се потапя в мамещите вълни на заливащия от Запад модернизъм, за да изживее скоро цялата негова миражност и да се върне току пред самата Балканска война към реализма. Ив. Богданов, СП, 292-293. Цялата тая белота, .., смая Слав със своята миражност. Д. Фучеджиев, Р, 28.