МИРА̀З м. Диал. 1. Наследство, бащиния. Още не беше се прибрал Мито от солдатлъка, случи се, та умря свата, Цонковият дедо. Падна се Цонку мираз: зѐ три-четири ниве, две ливаде и 50-60 овце. Т. Влайков, Съч. II, 80. „Ама ти не знаеш, че той имал богат вуйчо и че неговото имане подир смъртта му се падало на Богдан, тамам 70 000 гроша му се падали мираз.“ Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 13. „Сакай пари, бре момче, — му рекол коменджията, — колку сакаш? И продай ми го ова парче тук, ..“ „Не ми е за продаане, майсторе, — му рекло момчето, .. ке си го однесам дома, чунки ми е останало мираз от татка.“ Нар. прик., СбНУ Х, 134.
2. Стесн. Зестра, обикновено в земя, недвижим имот. — Имахме една единствена нива — мамин мираз — отвъд селото. Ил. Волен, МДС, 7. — От мираза на жената имам една нива. Ще вземем и ние оризище на кесим. Колко сме? — Две гърла. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 86. — Майка ти няма мирази цели петнайсет години да те гледа, да те отхранва. Ив. Вазов, Съч. IХ, 57.
— От араб. през тур. miras.