МИРАЛА̀Й, -а̀ят, -а̀я, мн. -а̀и, м. Полковник в турската войска. — Писано е писмо на миралая на преспанския гарнизон да остави на ваше разположение колкото е нужно аскер, а при нужда свикайте и башибозука. Д. Талев, И, 73. На другата вечер при поляка дошъл ръководителят на групата [от военни лица] — турчин, миралай. Н. Ферманджиев, РХ, 159.
— От араб. през тур. miralay.