МЍРВАМ, -аш, несв.; мѝрна, -еш, мин. св. -аx, св., непрех. Разг. Укротявам се, успокоявам се. — Всеки от нас е търсил в размирието аянство, имане или сан. Щом ни ги даде падишахът, ще мирне Румелия, така кажи. В. Мутафчиева, ЛВС I, 573. — Слушайте! Слушайте всички, които сте го [телефона] шибали! Всички, на които той не е прощавал: отиде си, най-после. Мирна! О. Василев, Ст, 1963, бр. 903, 2.