МЍРЕЦ, мн. няма, ср. Умал. от мир1 .
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИРЀЦ, мн. -рцѝ, м. Остар. Мирянин. Знаят нашите читатели, че ся бе свикал и устроил в Патриаршията народний собор от мирци и от владици. Г. Кръстевич, БКн, 1859, кн. 11, ч. 2, 207.