МИРЗА̀ м. Остар. 1. У персийци, иранци и повечето тюркски народи — почетна титла на мъж от царския род. — Отведете го веднага при татарския мирза. Ст. Ботьов, Κ (превод), 91.
2. Почетно обръщение към високопоставена личност (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Титла пред името за означаване на ученост (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
— От араб.-перс. през тур. mirza.