МИРИА-. Остар. Първа съставна част на думи, означаващи мерна единица със значение ‘десет хиляди пъти по-голям’, напр.: мириаграм, мириар, мириаметър, мириастер и под.

— От гр. μϑρια-.


Източник: Речник на българския език (онлайн)