МИРИА̀ДА ж. Остар. Книж. 1. Множество от десет хиляди. Уните ся покорявали на един цар и войските им ся разделявали на мириади, всяка по 10 000 души, и всяка мириада ся подразделява на различни големи и малки отделения, составляеми от 1 000, от 100 и от 10 воини. Г. Кръстевич, ИБ, 32. 27.

2. Безкрайно множество; безброй. Мириади неподвижни звезди досега съвсем недостъпни за човеческото око откриват са сега с всичката си бляскава хубост. Д. Витанов, НС (превод), 15.

— От гр. μυριάς, -άδος през фр. myriade или нем. Myriade.


Източник: Речник на българския език (онлайн)