МИРИЗЛЍВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от миризлив. — Героите носят лаврови венци, ти ми дай сега барем тая мъничка розичка, хубавичка, миризливичка като тебе! Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 100.


Източник: Речник на българския език (онлайн)