МИРИЗЛЍВЪК, -вка, -вко, мн. -вки, прил. Нар.-поет. Умал. от миризлив; миризливичък. — Ех, каква беше като млада невеста — .., ябълка еньовка, миризливка румена, кошута недоена. З. Сребров, Избр. разк., 131. Марко проси, море, / дели Магделена, / .. / Он во праща, море, / китка миризливка, / она нему, море, / китка от копривка. Нар. пес., СбНУ ХL, 402. Майка Еринка плетеше, / руса ѝ коса редеше, / под бел, под червен трендафил, / под миризливка ябълка. Нар. пес., СбВСтТ, 386. Увила бех му китка шарена, / .. / Китка шарена, с конец вързана / и накитена с убаво цвеке, / ем убавечко, ем миризливко. Нар. пес., СбНУ ХIV, 35.