МИРЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до вид поземлена собственост в Османската империя. Мирийски статут.

◊ Мирийска земя. Истор. Категория земя в завладени от османските турци територии, върху която османската държава притежава права на върховна собственост.


Източник: Речник на българския език (онлайн)