МИРЍСАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мириша. И без специално мирисане дъхът на мухъл от мазето се усеща.
◊ Не съм цвете (билка, китка) за мирисане.Разг. Лош съм, не съм добър, свестен човек. — Още преди седем години, когато Петър те взе от улицата, аз усетих, че не си цвете за мирисане, .. и, ей на̀, показа си най-после рогата. Д. Немиров, В, 63. — У-у, какъв ви е такъв никакъв бирникът .. — Не гледай, че е такъв, .. — не е билка за мирисане — цяло село трепери от него. Г. Райчев, Избр. съч. I, 165. На другия ден арестуваха Караванювчето. Сега него го нямаше на нивата, но и другите не бяха китки за мирисане. Г. Караславов, Избр. съч. I, 194.